Ароматерапия

История на ароматерапията

Растенията са били използвани за медицински цели още от зората на човечеството. Първобитните хора са разчитали много на своите инстинкти, за да се опазят живи. Следвайки своето чувство за мирис и черпейки от опита си, те са могли да достигнат знание за това как и кои растения имат способността да лекуват и да излекуват болести и заболявания. Когато животните са болни, те инстинктивно търсят растения, които могат да лекуват и облекчават симптомите.


ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ


В пещерите на Ласко в региона Дордон във Франция има пещерни рисунки, които изобразяват употребата на растения за лечение и медицински цели. Археолозите датират тези рисунки към 18 000 г. пр. Хр.
„Дестилаторът“ от теракота, за който експертите смятат, че е на 5000 години, се намира в музея Таксила в Пакистан. Този дестилатор е използван за създаването на ароматни води и дори може би за производството на етерични масла. Вярва се, че е принадлежал на древните индуски или арабски цивилизации. Това е любопитен феномен, тъй като се е смятало, че дестилацията е „създадена“ само преди 1000 години. Не е известно друго доказателство за дестилиране в периода от 5000 до 1000 г. пр. Хр.. По тази причина се смята, че древните цивилизации отпреди 5000 години трябва да са били далеч по-развити, отколкото последвалите ги.


Египет


Egyptian

Предполагам, че ароматерапията е родена в Египет и че лекарствата, получени от растения, са се появили поне към 3000 г. пр. Хр. Съществуват много доказателства, от които се предполага, че благоуханията са били част от ежедневието на египтянина. Около 3000 г. пр. Хр. най-старата известна пирамида в Египет, стъпаловидната пирамида, е била построена от фараона Джосер в Сахара. Главният му архитект е бил гениалният Иемхотп, който бил известен лекар, както и астроном, и писар. Иемхотп работил много за развитието на медицинските знания по онова време и понякога е сочен за „дядото на ароматерапията“.
Папирусът на Еберс (1550 г. пр. Хр.), един от малкото оцелели медицински папируси, разкрива широко-разпространението и често срещани употреби на благоухания в египетската медицина. От папируса става ясно, че благоуханията се прилагат и външно, и вътрешно, за разрешаване на здравни проблеми. Правени са инхалации против респираторни проблеми. Седящите бани и промивки били препоръчвани за гинекологични нарушения. Гаргарата била използване при проблеми с устата и венците, а мехлемите били приготвяни за болести на кожата.

Обикновените египтяни използвали благоухания за здравословно готвене. Чесънът например бил високо ценен заради способността си да отблъсква болестите и да предпазва от избухване на епидемии. Други билки и подправки, които се употребявали, са анасон, кимион, джоджен, майорана и магданоз.

Египетските парфюмеристи били много вещи и измислили формулата за известния „Кифи“ – предпочитан парфюм и вещества за прекадяване, комбинация от 16 благоухания. Точните съставки на „Кифи“ са неизвестни, но се предполага, че сред тях са тръстика, канела, тамян, къна, хвойна и смирна. Той е бил популярен в дома на египтяните като е използван не само като парфюм и средство за прекадяване, но и като лекарство. „Кифи“ е вдишван по време на медитация, за да се повиши духовното усещане. Неговите съставки съдействали за постигането на нови нива на усещане. Тамянът също бил използван за повишаване на духовното и физическото усещане. Удивителното е, чe когато гробницата на Тутанкамон, който управлявал от 1362 – 1352 г. пр. Хр., била отворена през 1922 г., една от запечатаните бутилки съдържала крем, който все още имал аромат – въпреки факта, че е бил на повече от 3300 години. Тамянът бил едно от благоуханията, които се съдържали в него.

Египтяните добре съзнавали способността на благоуханието да въздейства на емоциите. Всеки фараон притежавал няколко различни парфюма, комбинирани специално за него. Парфюмите били приготвяни, за да ободрят духа, да разсеят нервността, да насърчат любовта, да успокоят и да предизвикат агресия за целите на войната.

Парфюмите и религията били тясно свързани. Египтяните украсявали боговете си с ароматизирани масла; боговете и богините имали аромати, посветени на тях, и статуите понякога били намазвани. Например смирната била посветена на луната и била аромат на бога на слънцето – Ра. Благоуханията се горели по време на религиозните церемонии като дар за божествата. (Латинското словосъчетание „per fumum” означава „чрез дим“).

Богатите египтянки с удоволствие си угаждали с ароматерапевтичен масаж след баня. Робините нанасяли по кожата им масла, които подмладяват и ароматизират. Маслото от кедрово дърво било предпочитано. Египтянките били запознати даже с концентрацията. Ароматичните смеси се обърквали заедно и се слагали във влагалището, за да играят роля на спермициди.

Египтяните вярвали в прераждането и задгробния живот и затова винаги ги свързваме с процеса на мумификация. Те е достигали до потресаващо времетраене на балсамиращата процедура, били наистина специалисти. Много от важните органи са отстранявани, включително мозъка, коремните вътрешности също са изваждани. За запълването на кухините са използвани смирна, касиа, галбан и други ароматни вещества. Кръвта е източвана и тогава тялото се миело в природна сода (разтвор на натриев карбонат), като се оставя за приблизително 70 дни. След това се увива с бинт, киснат в множество благоухания, включително кедрово дърво. Всеки балсаматор имал своя специална рецепта. Смесите били изключително ефективни в запазването на човешката плът и дори сега, хиляди години след това, мумиите се откриват чудесно запазени. Естествено тези сложни процедури са прилагани само за балсамиране на върховните жреци и фараони.

Долината на Нил станала известна като „Люлката на медицината“. Медицинските растения като кедровото дърво, канелата, тамяна и смирната се отнасяли да растат в този регион. Когато започнало изселването на евреите към 1240 г. пр. Хр. от Египет към Израел, те заминали с много знания и много ценни смоли и масла. В стария и Новия завет на Библията има редица отпратки към маслата – сред тях са тръстиката, касиа, канела, исоп и маслина. Разбира се, тамянът и смирната били донесени в дар при раждането на Иисус Христос.


Китай


Ароматични билки и масажи се ползвали в Китай много преди раждането на Христос. По течението на Жълтата река преди 5000 години китайците използвали листата на див пелин и корените на тръстиката с цел хигиена. Медицинският текст на император Шен Нунг „Книга за билките“ датира около 2700 г. пр. Хр. и съдържа подробна информация за 365 растения. На император Хуанг-Ти се приписва трактата Канон на Жълтия император по вътрешна медицина (2650 г. пр. Хр.). В тази творба са посочени ароматичната медицина и масаж в няколко случаи. На нея се основава в голяма степен и акупунктурата.


Индия


India

В Индия растенията и екстрактите от растения се използват от около 3000 г. пр. Хр. Най-старата форма на индийска медицина е позната като „аюрведа“ и използва много различни техники на масаж, токи на натиск, а също и етерични масла. В една от най-старите известни индийски книги за растенията, която се казва Ведас, споменават босилекът, канелата, кориандър, джинджифилът, смирната и сандаловото дърво.


Гърция


Greek

Древните гърци играели много важна роля в ароматичната медицина, развивайки познанието, придобито от египтяните.
Най-известния в древността грък е, разбира се, Хипократ (460 – 370 г. пр. Хр.), който станал известен като „Бащата на медицината“. Той възприел холистичния подход и пропагандирал ежедневните ароматични бани и масажи. В неговите Афоризми той пише: „ароматните бани са полезни в лечението на женските неразположения“.

Асклепий (200 г. пр. Хр.), гръцки лечител, вярвал в умерените терапии като къпане, масаж, музика, парфюм и вино. Той бил против употребата на вещества, предизвикващи повръщане или с разслабителен ефект, които били много популярни по онова време. Теофраст, известен гръцки ботаник, бил привърженик на употребата на парфюми, пластири и лапи в медицината. Той забелязал, че маслата, които се прилагат външно, могат да влияят на вътрешните органи. Друг известен грък, Мегал, създал успешен препарат, който съдържал касиа, канела и смирна, известен като „Мегалейон“ и прочут из цяла Гърция.


Римляни


Педаний Диоскорид от Аназарба през I век сл. Христа написал трактат от 5 тома, известен като De Materia Medica (за лекарствените средства). Един от томовете съдържа информация относно употребата на растения и благоухания. Сред 500-те описани растения в това изследване са споменати кипарисът, обикновената хвойна, майораната и смирната. Той споменава „Кифи“, като твърди, че действа успокояващо и помага за облекчаването на астматични пристъпи. Сред другите лечебни средства са: „Амаракинон“ – за лечение на хемороиди и менструални нарушения, „Сусинон“ – за лечение на кашлица и настинка. Голяма част от сегашното знание за медицинските билки е благодарение на Диоскорид.

Римляните обожавали парфюми и ароматични масла и ги използвали за масаж и ароматизиране на косите и дрехите си. В Рим хетерите или проститутките ползвали обилно аромати. Гален, лекар на гладиаторите, приготвял мехлеми и произвеждал „Студения крем“.

Когато римските войници влизали в битка, те си носели смирна с тях, за да лекуват раните си. Знанията им за лечебните свойства на растенията се разпространявали из цялата разрастваща се империя. Навсякъде, където ходели, те събирали и садели семена. Във Великобритания например били засявани билки като магданоз, градински чай, копър, розмарин и мащерка.


Персия (Авицена)


На родения в Персия и учен Авицена (980-1037 г. след Христа) се приписва измислянето на дестилацията. По негово време вече е съществувал непричистен тип дестилация. Той я пречистил, като удължил охлаждащата тръба и я оформил като серпентина. Това спомагало за кондензацията на парата и за по-голямата ефективност на изпарения дестилат. Розовата вода, направена от столистна роза, станала известна. Персийците я изнасяли към Китай, Европа и Индия. Тя била използване в медицината и кулинарията. В парфюмите се използвали рози, лилии, нарциси и теменужки.

Авицена (Абу Али Хосейн ибн Сина – б. р.) написал почти 100 книги. Неговата най-известна творба е „Канон по медицина“. Тя е използвана като учебник в много медицински училища през следващите 500 години до средата на 16 век. Той споменава много етерични масла като например лайка, канела, копър и мента.
По време на Свещените войни, кръстносците възвърнали знанията за билковата медицина и парфюмите, предадени от римляните.


Средновековието


Религиозните ордени отглеждали свой собствени растения – през 12 век германската игуменка Хилдегард била много известна с отглеждането си на лавандула.
През Средновековието лавандулата и други билки, направени на букет, се носели като защита от чумата. Тамянът и борът се горели по улиците през 14-ти век. Босилекът, лайката, лавандулата, маточината и мащерката били разпръсквани по земята, а поляните с лайка станали популярни. Парфюмите били широко разпространени в Англия, тъй като хората почти никога не се къпели, така че парфюмите маскирали неприятната миризма, която се носела от телата им.

През 16 век били написани много книги за дестилацията, много от тях на немски. Алхимията – приложението на опитите за трансформиране на обикновените метали в злато, била широко разпространена. През 1576 г. швейцарският лекар и алхимик Парацелз написал Голяма книга по хирургия. Той твърди, че ролята на алхимията не била в превръщането на металите в злато, а развитието на медицината, особено медицината, базирана на растенията.
През 1597 г. германецът Брауншвайг публикува книгата си Нова пълна книга по дестилация, която съдържа препратки към 25 етерични масла.
През целия ренесансов период етеричните масла се използвали широко, а ботаниката била част от изучаването на медицината.


17, 18 и 19 век


През 17 век се появили много английски билколечители, най-известните от които са Джон Паркинсън, Джон Джерард и Николас Кулпепър. През 1653 г. Кулпепър написал своята известна Пълна книга за билките. Чумата още веднъж причинила опустошения и ароматичните билки станали известни. Парфюмеристите се радвали на имунитет от чумата заради многото етерични масла около тях. Етеричните масла се ползвали в основната медицина за външни и вътрешни болести. През 18 век практически всички билколечители и някои лекари използвали етерични масла. Дозите се смесвали в аптеки – всяка имала свой собствен дестилатор.

Учените през 19 век откривали някои от съставните части на маслата и им давали имена като „гераниол“ и „цитронелол“. За съжалението това довело до развитието на синтетични копия на главните съставни части на маслата. Употребата на билки и етерични масла намаляла драстично, тъй като компаниите за производство на лекарства започнали да процъфтяват. Синтетичните лекарства, за съжаление, могат да доведат до редица странични ефекти и могат да бъдат токсични и вредни.


20 век


Рождението на модерната ароматерапия може да се препише на френския химик Рене Морис Гатфосе, който измислил думата „ароматерапия“ през 1937 г. с публикуването на книгата си Ароматерапия. Там разказва, че след като си изгорил ръката по време на експеримент, я потопил в най-близката течност, която по случайност се оказала лавандулово масло. Той използвал етеричните масла при раните на воините, ранени по времето на Първата световна война.

Други химици също изследвали употребата на етеричните масла. В Австралия Пенфолд и други изследвали ползата от маслото от чаено дърво. В Италия Джовани Гати и Ренато Кайола открили психотерапевтичния ефект на етеричните масла например жасмин и лимон.

Френският лекар Жан Валне, военен хирург, който бил повлиян от работата на Гатфосе, оказал голямо въздействие върху света на ароматерапията с публикацията на книгата си Ароматерапия през 1964 г. За много тя е смятана за Библия на ароматерапевтите. Той използва етеричните масла, за да лекува раните от войната и след края и продължил да ги ползва. Преподавал на други членове на медицинската професия за терапевтичните ефекти на медицинската професия за терапевтичните ефекти на етеричните масла. Във Франция лекарите учат ароматерапия и предписват етерични масла.

Мадам Маргьорит Мори (1895 – 1964 г.) запознава Великобритания с ароматерапията в края на 50-те години на 20 век. Тя прилага етеричните масла, разредени в масла-преносители, използвайки масажни техники. Преподавала своите техники на бюти терапевти и написала книгата Тайните на живота и младостта, в която се описвали техники на подмладяването.

В наши дни ароматерапията е изключително популярна терапия за широка гама болести. Практикува се от професионални, квалифицирани, клинични ароматерапевти в болници, клиники, хосписи и хирургии. Търсенето на ароматерапия нараства бързо.


Източник: Денис Уичело Браун – „Аромотерапия“

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Shares
Share
Pin